През живота си съм изчела доста биографии. Някои са ме впечатлявали с доста сериозни неща, други- с не до там сериозни, но интересни.
Докато четях биографията на Екатерина Велика се натъкнах на доста интересен факт- твърдеше се от автора, че тя е създателката на така наречената „институция на фаворитите” (противовес на западните метреси). Със сигурност всички сме чували за модела „метреси”, но вероятно малко са се сблъсквали с информация за „обратната страна на монетата”. Нека разясним в такъв случай какво представлява това- казано с по-прости думи, относно госпожа Екатерина Велика се твърди, че има вероятност бракът й изобщо да не е бил консумиран (над 17 годишен брак), за сметка на това обаче, тя забременява по време на този брак цели два пъти от двама различни свои любовника ! По- късно, когато съпругът й загива по неизяснени и до днес обстоятелства, и тя наследява властта, наследява също така и свободата си за изява на безброй сексуални приключения, като за да направи нещата още по- пикантни,и и дръзко очевидни, раздава различни държавни служби на всички нейни любовници !! Не съм сигурна кое ме шокира най- много и защо ?Дали, че е жена, която обаче е разполагала с огромна власт (чак до самата й смърт) ?Дали откритата й сексуалност ?Дали фактът, който се потвърждава за пореден път- властта и сексът вървят ръка за ръка (само при Клинтън ръцете са без значение) ?Дали, както бихме го нарекли в днешно време „дебелоочие”- то да възнаграждава любовниците си публично (което със сигурност ги е затвърдило като перфектни такива в очите на всички жени) ? Или най- очевидното ? Още около далечната 1870-та тя успява да разбие на пух и прах един стандарт, който в Европа е жив и до днес! Мъжете държат властта, а с властта и цял „харем” жени ! Та нали и авторът на тази биография го казва: „противовес на метреси” ! В такъв случай, от какво зависи модела на женското поведение ? Само от географското местоположение ли ?? И дори да не се стремим към нито един от двата споменати модела на поведение, които са досущ еднакви и досущ не достойни за подражание, защо тогава единият се възприема за абсолютно нормален, години след години, а другият шокира до ден днешен ? Наистина ли е само заради разликата в релефа под кръста и под шията ? Явно географията е по- значима от колкото си мислех (господин Алексов е бил прав). Не съм някаква луда феминистка, но такова нещо определено ме дразни! До толкова, че съм готова да „сваля шапка” и да кажа „браво” на жена, която е сменяла любовниците си по- често от настроенията ! Ето в такова време живеем! Да се радваме когато една жена разбие догмите, макар и да става дума за безразборен секс! Нищо чудно, че „Сексът и града” беше тотален хит…
При всички случаи, да оставим за момент часовете по морал за друг път и да дадем сериозно едно заслужено „Браво”. Браво не за това какво е правила, а как го е правила. Браво, че се е осмелила в едно много по –консервативно време да бъде човекът, който желае да бъде- без значение от пола !!! И макар да оставихме часовете по морал на страна, нека все пак не забравяме тези по здравеопазване- Катерина Велика умира в крайна сметка през 1796-та година от сифилис .

През последните няколко дни е такава невероятна жега, че на някои места в Европа термометърът удари рекордни температури. Според прогнозите днес трябваше да бъде по- приемливо топло и аз реших да се захвана със занемерените през жегата ангажименти. Тъй като съм един от най- върлите врагове на сутиените, а в допълнение на това бях решила да съм с топ с гол гръб поради горещината, реших, че мога да мина само със силиконови лепенки за гърди, които по принцип винаги ми служат вярно и с тях го няма досадното „стискащо” усещане от сутиените. Получи се чудесен аутфит и аз тръгнах самоуверено към колата. Не знам до колко са били по-ниски температурите от предходните дни, за да съобщят, че можем да си отдъхнем от жегата, но термометърът в колата показваше 36 градуса и, макар иначе хубавия ми климатик, тя така и не падна под 31 градуса. Така или иначе, в колата бе все пак поносимо. Паркирах през заведението, в което работя допълнително и се запътих на там, за да приключа малко документация. За няколкото метра дистанция от паркинга до входа, усетих как горещата вълна ме „удари”. Все тая ! Помислих си, че отивам за три минути работа и на бързо се връщам на хладно в колата… Грешка! Докато чаках счетоводителката да подготви всичко й се наложи да проведе дълъг служебен разговор по телефона. Климатикът не работеше. Усетих как започнах да се потя- нещо иначе (за късмет) непривично за мен. Когато най- после приключи с телефона, аз вече се опитвах да превърна всичко попаднало ми под ръка във ветрило. Най- после ми поднесе листа на който трябваше да се разпиша и тогава се случи нещото- усетих как нещо меко се допря до стомаха ми- беше една от силиконовите лепенки…. Постарах се незабележимо да я притисна, за да се залепи за стомаха ми, защото не намирам за толкова драматично да се разхождам лятото без сутиен, колкото драматично за самочувствието ми би било- там, на всред стаята и всички изпод топа ми да изпаднат две силиконови полугърди ! Докато я притисках към стомаха усетих, че другата лепенка също вече е там, комфортно притискаща се до пъпа ми. От жегата бяха престанали да залепват добре! Или поне не там, където се изискваше да бъдат!
Все пак стигнах до колата без да се „разпадам” и с досада затършувах под топа си да изхвърля предателите ! В крайна сметка беше 36 градуса !! Ура за всички, които се бяха осмелили да излязат без сутиен ! И тогава се замислих колко трудно е да бъдеш жена ! Не заради себе си, ами заради погледите на всички обкръжаващи, предразсъдъците и неписаните правила- как би трябвало да изглежда една „порядъчна” жена. Тези норми са понякога направо побъркващи. Дали блузата ми не е прекалено прозрачна ? Дали късите ми панталонки не се вдигат прекалено високо ? Дали червилото ми не е прекалено ярко ? И всичко това….. заради хората. Колко от вас и колко често са попадали в комични ситуации като моята или подобна, поради опита си да се впише в дадена норма, която дори не съвпада с личните ви разбирания ? Аз лично обичам да ходя без сутиен ! За мен той е тормоз! Но колко още погледи трябва да изтърпя тогава, които честно казано са също същински тормоз !? Можем ли да бъдем себе си, ако не се обличаме като себе си? И, ако бъдем себе си, облечени като себе си, можем ли да изтърпим да бъдем „различните” и то „съдени” от тези, които сами по себе си- не са себе си, а са просто стереотипи на стереотипа? Глупава работа ! При всички случаи продължим по задачите си по топ със „зърна”. Гледаха ме и не ми пукаше. Чувствах се дори свободно, а не ми пукаше, защото бях себе си, облечена като себе си! Смятам скоро да изляза пак така- да затвърдя доброто усещане ! 

Почиствайки вчера апартамента си чух нервно жужене. Беше оса, разбира се, която, макар че всички прозорци бяха широко отворени, тя продължаваше да се блъска в стъклото на един от тях, сякаш опитвайки се да го пробие за да излезе навън. „Какво глупаво насекомо”- помислих си веднага аз и се намръщих. После малко се вцепених от собствената си глупост. А ние хората не сме ли също толкова глупави, колкото тази оса ? Не сме ли едни роботи, които постоянно се блъскат в рамка, създадена от тях самите, наричайки я „мироглед” и неспособни да видят или опитат от друго? Чисто психически неспособни, макар че, очевидно, психиката понякога ни прави и физически неспособни, най- вече- слепи. Питам се, какво ли би се случило, ако понякога хванем различен автобус, от този, който всъщност сме чакали? Както ще стане, ако в петък вечер излезем с  паспорт в чантата си и даже го използваме? Както ще стане, ако почнем да контактуваме с различни хора от тези, с които по принцип общуваме, които или донякъде си приличат, или на отделни групички са напълно идентични? Казват, че животът е познание, но ползваме ли познанието ? Защо се раждаме със страх и колебание и дори умираме с тях ? Мисля си, че има такава група от хора, един голям процент от населението на Земята всъщност, които отлично осъзнават, че живота им върви по релси- обучение, брак, семейство и въпреки това, те не само го избират, но и се чувстват комфортно. Това е така, защото така се чувстват безопасно. Има все пак и от другите- от авантюристите, от смелите, от действително живеещите. Те пътуват, те опитват нови неща, те не се страхуват, те се качват на непознати автобуси, само и само да разберат на къде отиват. Не питат предварително…. защото така е по- забавно… Човек или се ражда като тях или никога не бива така. Понякога, за нас обикновените, дори е приключение само да ги наблюдаваме. Но дори и за това трябва да излезем от рамката. Аз съм от последната група. Не съм по релсите, но съм по течението. Цял живот съм била така- като дънер. Дънер, който водата носи, дънер без посока, който водата удря ту в левия, ту в десния бряг, ту дави, ту го извисява над нея. Няма релси, няма път, няма посока. Не ме е страх да планирам, страх ме е от всичко, което може да бъде планирано. Именно като при хората по релсите. Но пък ме е страх от всичко останало- грешен автобус, пътуване със себе си, нови познанства. Ако бях оса, вероятно нямаше да се мъча да пробия стъклото, а щях да съм такава, която вятарът носи и тя се оставя, макар това да е само пролетен бриз и с едно размахване на крилете да е способна да промени посоката си… Като цяло, от която и група да е човек, дори такава, която не съм опоменала…. рамките никога не са добра идея… никога. Понякога дори една добра книга би могла да ги пречупи, стига на човек да му стигне любознанието да я отвори. Не любознанието към литературата, съвсем не…просто това към живота. Може би точно заради него живеем в постоянен страх. Ние се раждаме с него, но какво знаем за живота ?- Нищо. А от какво се плаши човекът най-много?- от непознатото. Раждаме се без да разбираме живота и често си мисля, че умирайки го разбираме дори още по- малко. Този пуст страх, така дълбоко заседнал у човешката душа. Хората винаги правят по-лесните избори в живота. Някои ще кажат “о, каква рационалност!”-  Не, това не е рационалност, това е страхливост. Често избират тесния път пред широкото шосе именно от страхливост, пък макар и там да могат цял живот да карат само колело…. В крайна сметка истината е такава, действително най-беден е този, чието въображение е най-близко до реалността. Някои хора не виждат рамката на прозореца никога, някои я виждат, но с нея се чувстват комфортно, други хора са рамка за някои хора, а някои избягват всякакви рамки, най-вече в търсене на себе си… те са вероятно единствените, които не се страхуват, че могат да се отвратят, ако открият истинското си „Аз” !

Преди десет години бях на екскурзия в Турция. В един от дните посетихме чудесен аква парк, който беше наистина огромен и предлагаше всякакви развлечения. Макар да не съм фен на водата, тъй като не мога да плувам, реших да се кача на най-страшната пързалка (където повечето се осмеляваха само да гледат отстрани), тъй като винаги пък съм била импулсивна и смела. Внимание, пързалката беше метри висока и се наричаше…. „Центрофугата”. Мдам, бързо съжалих, че съм се пуснала, но докато се усетя, вече се въртях в сякаш безкрайните тунели, които, имах чувството, че си играят не само с тялото ми, но и с вътрешностите ми. Поемането на въздух беше също каприз. След няколко минути „нещото” ме „изплю” в басейн с вода, където предвидливо чакаше спасител, който е наясно, че след такова премеждие, силно наподобаващо направата на айран, няма как да излезеш от водата „вменяем”. Та това скъпи читатели бе „Центрофугата”. Както можете да си представите, веднъж щом излязох от нея, единствената ми мисъл бе „Господи ! Никога вече!!!”.

Десет години по-късно се сещам за тази пързалка отново…. Колко наивно от моя страна е било да мисля, че мога да избегна „Центрофугата”. Нима живота не те сдъвква постоянно и изплюва именно като нея? Невменяем и залитащ всеки път, не разбиращ какво ти е дошло до главата… отново! И как се сетих за нея ли, какво ми стори животът този път? Оказа се, че клонката, за която съм се държала, в последствие се оказа змия… Случвало се е и на вас, нали ? Поне веднъж ? Приятел, на когото силно сте вярвали, дори сляпо, накрая да не оправдае доверието ви. Болката е несравнима и за съжаление, при нея няма срок на годност. Боли и ще продължи да боли. Ако не самата болка, то поне урокът от нея. И така трябва да бъде, разбира се. Нали това е идеята на „Центрофугата”, като излезеш от нея да се изтупаш и да си кажеш „Никога повече!”. Е, вероятно някога пак ще се доверим на някого, но е достатъчно да сме си взели поука, било тя и малка. Но най-важната поука, която аз си взех, всъщност бяха няколко, но най –вече бе тази, да не се доверявам сляпо на никого, дори на себе си ! Защото когато човек започне да се доверява сляпо на себе си, доверява оценката си за хората само на своя нюх, а той, за съжаление, не е безгрешен. Приятелството е хубаво нещо, но проверката си остава висша форма на доверие. За това, колкото и да харесвате някого, всеки път преди да се „опрете” на него, проверявайте го. От опит глава не боли. Но от предателството напротив и то не само главата. Боли и то много, боли, и то всичко. И тогава именно, в „час пик” на болката си стигнах и до друг извод. Именно в този най-тъмен момент, най-болезнен, когато се молиш болката да спре и проблема да изчезне, осъзнаваш,че се молиш за грешното. Молете се да имате повече причини за щастие, дори и в моментите на болка, защото проблемите няма да свършат никога и болката ще ги съпровожда всякога. Това не е наказание към вас, това е част от живота ,дори благословия. Защото всеки един практически урок отгоре, струва сто пъти по-скъпо от който и да е теоретически съвет, пък било то даден ни от Буда, Далай Лама, майка Тереза, или който и да е. А болката е- за да го запомним. За това, не се молете проблемите да престанат, молете се когато най-много ви боли да ви се изпратят поводи за щастие. И си вземете поука от случката. Няма значение кой прав, кой крив, кой жертва. Винаги си взимайте поука. Защото в живота всяка горчилка ни се изпраща, за да научим нещо. И, ако ние не научим нищо, а забравим за нея щом престане да ни боли…. то тя пак ще ни се случи. Може да е след години, но ще се случи… и така, докато не научим урока, който се иска от нас. Но в крайна сметка си заслужава. Най-добрият учител е живота, защото след всеки добре научен урок ни дава награда. Някои го наричат „Утро”.

Ел Ел

Наскоро Фейсбук ме шокира с поредната си „новина”. Бивша моя колежка ще се омъжва! Разбира се, в това няма нищо шокиращо, особено след като ясно трябва да се подчертае, че тя действително беше от онези момичета- с болна амбиция да се омъжи. Беше й като фикс идея и беше подредила всичко в план- почасова работа докато е студентка, после завършва, намира си хубава работа…. и се омъжвааааааа ! Не цитирам от книга или романтичен филм, тази жена наистина съществува, описах я обективно и тя е само една от многото такива.
За съжаление, с годините връзките й, макар дълготрайни, накрая все се проваляха и биваше изоставена. И като мина 30-тте манията й за брак се засили като нагорещен вулкан ! Точно тук идва мястото за шокиралото ме Фейсбук съобщение……тя се омъжва за брата на своя бивш приятел !
Не знам какво е по- подходящо тука, демонстративен тътен на барабани, или гробна тишина и разширени зеници ?! Ето това вече е нещо, което сме виждали по филмите и то по тия, които гледат бабите ни!
Може ли манията за брак да те направи сляп ? Не трябва ли любовта да те направи сляп ? И чистото ти желание да създадеш семейство оправдава ли дръзко падналите ти морални граници ( особено ставайки дума за човек, който постоянно е парадирал с морал) ?
Не, наистина ??
Изобщо, възможно ли е да създадеш щастие върху отломките на едно минало ?
Въпросите са много и вместо да водят до отговори, те водят до още въпроси.
Ще напиша своето мнение.
Една жена трябва да има вяра. Трябва да има принципи. И много важно- трябва да има търпение. А, и не на последно място…… трябва да не е виждала гол брата на младоженеца !
Може би звуча старомодно. Всъщност съм широко скроен човек, вярвам в частните случаи и ги приемам. Но тук не смятам, че става въпрос за една красива любовна история. Тук се опитвам да разгърна темата за това, как една жена може да изпадне в паника, ако не се е омъжила до 30-тте си и в следствие на това да каже „да” на когото и да е, само заради самата идея. И какво по- голямо доказателство за това от случай, в който тя казва „да” на когото и да е, пък било то и на брата на бившия си приятел.
По- горе споменах, че една жена трябва да има вяра. Не значи ли, че ако не си получил веднага това, за което си мечтал, значи Господ ти е приготвил нещо определено- за определен момент.
Бавно започвам да си мисля, че през 21-ви век се е появила нова „ порода „ жени. Такава, която е вманиачена на тема „брак” и се разхожда по цял ден вместо с „Шанел” под мишница- с юздите на бял кон, търсейки ентусиаст да се качи на него! Какъв век само ! Какви жени ! Ами принципите ? Щом може да бъде съставен толкова детайлен план как да протече бъдещето, не трябва ли и да имаш детайлен списък с принципи, които да спазваш? Но все пак, какво излиза ? Какво е жена без принципи? – почти сигурна булка!
Точно така ! Ако си без принципи и не подбираш много- много, то почти сигурно ще се омъжиш. Реално има логика, защото с почти всичко в живота е така.
И все пак тази статия е за да ви вдъхнови…. Да не бъдете така….
Има хора, които са женени по няколко пъти и накрая осъмват пак сами. Има с щастлив брак- настъпил рано, настъпил късно. Има с успешен брак, но не щастлив (спорно е тогава до колко е успешен, но поне според закона е такъв). Изобщо, хора и съдби всякакви! Цаката е- да не се сравнявате с другите. Никой никога не знае, дали едно нещо е такова, каквото изглежда и дали за него е най- добре същото, което е добре за съседа. Свят голям- съдби всякакви. Няма доказано успешен план или стратегия, които да водят непременно до щастлива съдба. Най- важното е да вярвате, че има някого отгоре, който дори по-добре от Вас знае от какво се нуждаете. Дори в Библията е написано, че Господ знае какво ви е необходимо, още преди да сте се помолили за него. И е така. Трябва не само да го повярвате, а и да му се доверите, защото само, ако му се доверите, ще му дадете шанс да ви се случи !

„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.”
Матей 7-8

Ел Ел

Фраза, която чух в „Двама мъже и половина” и веднага ме грабна ! Невероятно, но факт! Нещо повече, като се замисли човек, жените до толкова търсят женомразци, че дори поддържат визия, която да ги привлече! Е, явно за всеки по- пушещ влак си има кифла…. Кифла, която държи да бъде манипулирана и дори от време на време- агресивно контролирана !
Ефект от съчетанието на ниско самочувствие с лош вкус. Звучи малко саркастично, дори цинично, но нека си кажем истината, та да не се чудим за изрисуваните вежди, патешките устни и вафлите в косите, и защо „аджеба” продължават да съществуват ?! Ами защото се харесват! Защото мъжете, които третират жените зле, най- често си падат по именно тоя тип жени ( разбира се, има и нормални мъже, които просто си падат по не-красиви жени),а пък жените, които имат тази визия, харесват мъже, които удрят по масата, повишават тон, дърпат коси, говорят на „ма”, принизяват женските права, не отварят врати и правят груб „секс за сдобряване”.
Всичко това щеше да е една забавна карикатура, ако не беше всъщност реалност или поне не беше толкова масово в една толкова не толкова масивна страничка (например България).
При всички случаи, докато има мъже, които харесват такива жени, такива жени ще има. И обратното. А женомразците са все по-желани и по- желани, защото женомразците напоследък са все по- често и от женски пол !Мхм, трябва доста да мразиш женското у себе си , за да си търсиш да бъдеш с мъж, които мачка именно това у теб. И то във времена, в който жената може да учи, гласува и бъде президент!

„Едно от най- хубавите неща, които ми се е случвало, е да бъда жена ! И това е начинът, по който всички жени трябва да се чувстват !”
Мерилин Монрое

Ел Ел